Когато Оле Гунар Солскяаел пое властта и отбора на Манчестър Юнайтед имеше много емоции, надежди, възторг и очаквания. Всички знаем, че феновете на големи отбори очакват чудеса от новите лица. Поста мениджър има статут на божество, което може да бъде прехвалвано или оплювано за части от секундата. Вземете за пример топ мениджъри и техните представяния : Маурицио Сари – Челси, Карло Анчелоти-Наполи и Юнай Емери – Арсенал. И те не оправдават надеждите, но при Юнайтед е малко по-различно.
Трудното и неразбираемото за привържениците е как се укротяват и напасват “звездите”, за да върви отбора нагоре. В Барселона всичко се върти около Меси, в Реал(Мадрид) и Ювентус- Роналдо, в ПСЖ – Неймар. Проблема при “червените дяволи” е, че има много “слънца”. Всяко едно слънце желае цялата Вселена да се върти около него.
Да се опитаме да погледнем къде се крият проблемите и как от 8 мача без загуба на Манместър, сега в последните осем имат 6 загуби:
- края на еуфорията: всяка прилвна вълна си има предел и се оттегля в океана. Първият шамар беше домакинската загуба в 1/8 финалите на Шампионска лига на “Олд Трафорд” с 0-2. Да , Юнайтед биха в Париж с 3-1 , но не таме въпроса.
- Ромелу Лукаку – един бегач и неразбран голмайстор. Той получаваше повече минути и шансове при Жозе Моуриньо. Говори се и за негов трансфер след края на сезона.
- Лингард, Погба и Ръшфорд – “глезените” деца на Юнайтед. Всеки от тях е винаги недоволен. Това са играчите, които саботираха Моуриньо. Те сега клатят стола и на Солскяер. Никой играч не е по-голям от тима и мениджъра си. Сетете се за ерата на Сър Алекс Фергюсън.
- Оле е като генерал с армия от предатели -защо казвам предатели? Ами има прекалено много хора, които във всеки един момент са сърдити. Виже и Де Хеа какви голове допуска и ще допуска. Меси го направи смешен на “Камп Ноу”. Очевадно проблемите в съблекалнята на “Олд Трафорд” са прекалено много.
- Загубата от Евертън – когато Маруан Фелайни играеше там, някак си по-бихме го очкавали като логичен изход от двубоя. Само виже колко е разликата в точките между “червените дяволи” и “карамелите”.
- Няма ярко изявен лидер – сетете се за времената на : Роналдо, Бербатов, Руни и Бекъм. И всички тези хора блестяха и играеха, без да се ядат и да завиждат един на друг. Атмосферата беше друга.
Мнение от специалиста: аз съм фен на Челси, но съм свикнал Манчестър Юнайтед да има друг облик да показва много по-добри резултати. Не, че в Челси нещата са розови и нямам същия бунт на играчи и непрекъснати саботяжи + редуване на силни мачове и посредствени представяния.
