Ще започна така. Аз съм луд фен на Реал(Мадрид) от над 30 години, боледувах, когато Роналдо подписа с Барселона. Страдах от загубите от „вечния враг“ този сезон. Не ми беше особено приятно след унизителното отстраняване от Аякс. Изобщо изживявам всички възходи и падения на „белия балет“. Но не съм безучастен и към случващото се при „ил кулес“.
Нещото, което говореше много при започване на мача на Барса срещу Ливърпул беше поведенито на публиката. Сами си представете какво е над 120 000 души да пеят името ти. Какво значи всеки един от тях да вярвя в теб и в невероятните ти умения? Помня добре каква лудост беше в Неапол, когато Диего Армандо Марадона играеше там. Помня любовта и усмивките по лицата на всички хора, които ходеха на стадиона или само споменаваха името му като някоя мантра. Същото видях вчера и на „Камп Ноу“.
Кое или по-точно кои аспекти ме очароваха в играта на Меси срещу Ливърпул:
- да четеш играта – Меси играе вече изнесен доста по-назад. Не е на типичната позиция за централен нападател. Хареса ми начина, по който дриблира, увлича по няколко противника и после дава убийствени пасове. Тези пасове объркваха Ливърпул и цялата им защита.
- да загърбиш лакомията – преди упрекваха аржентинеца, че е крайно егоистичен пред гола. Сами видяхте двата паса, който даде на Осман Дембеле и дори този към Артуро Видал, когато му се скара, че не е стрелял към вратата. Меси вече мисли като капитан и отборен играч.
- третият гол срещу Ливърпул – гледах мача и по Рай 1 – полудяха и италианските коментатори. Превключвах и на БТВ Екшън. Гледах и десетки повторения. Разстоянието беше далечно, Алисън Бекер беше спокоен, стената беше добре построена. Дори и публикат на стадиона не предполагаше какво ще се случи. И се случи един шедьовър. Шедьовър като “ Джоконда“ на Леонардо, като „Давид“ на Микеланджело или цялата живописност на „Сиксктинската капела“, пак изрисувана от Микеланджело. Когато срешнещ гений онемяваш.
- вторият гол и радостта след него – очевидно Суарез и Меси могат да с намрят по терена и със затворени очи. Сред всяко красиво изпълнение или гол, те изпитват наслада и щастие като малки деца на площадката в задния двор. Няма как да си толкова добър е всеки гол да не те кара да искаш да правиш и изработваш още много такива позиции и полежения.
- реакцията на Юрген Клоп сред третия гол – немецът е едит крайно интелигентен човек и треньор. Дори и той не намери начин, как да спре Меси.
Мнение от специалиста: при резултат 1-0 за Барса, Ливърпул се беше настанил трайно в половината на испанския си домакин. Очакваше се скоро Салах или Мане да поразят вратата на Терстеген и избухна Меси за 10 минути. Такива „прозрения“ имаха и имат Роналдо, Ривалдо, Ромарио, Марадона, Агуеро, Дрогба и Меси. Голимият лидер вижда какво се случва на терена и решава да вземе нещата в ръце. Решава да покаже дух, характер, умения и майсторство от друга галактика. Браво, Меси!!
