Много е тъжно, че трябва да пиша тази статия. Много беше тъжно и в очите на децата, които не видяха своя любимец на София Оупън. Много е тъжно за колегите ти, които подминаваш, когато сте един тим-България на последната Олимпиада в Рио де Жанейро. Тъжно е да даваш добри интервюта на английски, а на български да заекваш като първолак. Тъжно е да си звезда във Фейсбук, Инстаграм и Туитър. Тъжно е, даже е жално. Жално е, защото имаше надежди, обещания, мечти и много приказки. Но знаете добре, че трябват дела.
Димитров спечели преди две години турнира в Лондон, като имаше късмет Надал да се откаже и Федерер да бъде отстранен от неговия опонент на финала. И оттам тръгна надишването със звезден прах и мечтите за номер 1. Но всичко случило се след това показва едно падение, самозабравяне и тотално безхаберие. С колко добри турнири и участия сте запомнили Григор след това? От кой анонимник не е отпадал? Но пък за сметка на това знаехме всичко за личния му живот с Никол Шерцингер. Знаете приказката „гъз глава затрива“. Главата е затрита от отдавна. Гришо пада и гледа с погледа на объркано дете.
Къде и кой обърка всичко:
- „шума на парите“ – пиша го с кавички, защото парите развалят, когато не си подготвен за тях.
- да забравиш корените си – няколкото отказа поради малоумни причини да участва на турнира „София Оупън“ няколко пъти. Никой от големите спортисти не отрича корените си. Ще дам за пример Димитър Бербатов и неговата фондация за подмомагане на българските деца. Точно тези , същите деца бяха и биват разочаровани и разплакани от „псевдо“ звездата от Хасково.
- „бейби Федерер“ – Федерер е човек възпитан, ерудиран и за пример. Целеустремен и балансиран.
- проблемите с главата – Димитров няма никаква психика и акъла му е на друго място. Очевидно всеки един треньор трябва да работи с психиката и непредизвиканите грешки.
- топ 10– идват младите лъвове. Братята Звереви и машината Нишикори, Циципас и Иснър, кой от изброените може да победи Димитров. Не става дума въобще за Надал, Джокович и Федерер. За жалост на всички нас -Мъри се отказа.
- пример от братя Пулеви – ако е малко мъж, Димитров да изгледа последните мачове на българските боксьори и герои. В обитателя на Монако няма нито дух, нито желание, нито нищо. Той е изпята песен за тениса. И Кобрата имаше контузия преди мача си с Антъни Джошуа, но сега се завръща по-мотивиран от всякога.
- топ 50 или топ 100 – ако малко има усещане, Григор ще се откаже сега, преди да е потънал съвсем. Няма Агаси, нама лели и баби. Той е изчерпан. Гледах му ударите на мача вчера, сервизите, ретурите – трагедия. А беше толкова силен в социалните мрежи при пристигането си в Маями. И до там. Без социалните мрежи и медиите, Димитров нямаше да има никакво поле за изява.
Финални думи: един таланта се погуби заради глупостта си, грешните съветници и родоотстъпничеството си. Григоре, даже няма и за кога да се опомняш. Прибери се в България, посипи главата си с пепел и започни да правиш нещо друго. Не е нужно покрай теб и ние да берем срам. Ако имаш други планове – Америка е отворена за емигранти.
