Дълго време се чудих дали и кога да стартирам тази рубрика. Всички знаем, че футбола и тениса са по-попульрни, но лично за мен баскетбола е спорт номер едно. Не говорим само за НБА или Евролигата, не говорим за невероятните забивки или убиийствените тройки на Клей Томпсън или Стеф Къри. Говорим за едно явление, което възпитава, вдъхновява и създава хора и ражда зведи, които да са за пример на малки и големи.
Моята любов към този спор се зарози доста късна на 13 годишна възраст. В междучасието гледах в двора как един батко дриблираше и бележеше кош след кош от различни дистанции и при всеки кош се чуваше шума от мрежичката, който много съм сънувал и изпитвал в реални мачове. Ще отворя тук една малка скоба, момчето играеше с Риййбок Пъмп – велико. За всеки един запленен от този спорт, маратонките за баскета са религия и другата насока на любов и привличане. Да не говорим каква годос и престиж беше да имаш Найк Джордан – това е днес като да имаш “Тесла”. Та така този мой първи сблъсък с оранжевата топка ме плени. Стана бързо, неусетно и за секунди, даже за стотни. Бях влюбен и тази любов продължава много години.
Сега сме затрупани от информация и интернет, гледаме мачове от НБА, Евролигата , Еврокупата и сме пренаситени он мачове на живо. Преди давана по един мач ва запис по Ефир 2 с Манченко и Кедъра в нделя е НБА екшън в четвъртък. Най-запомнящото се беше топ 10 изпълнения на седмицата, които правихме на следващия ден по училищните площадки. Беше велико и вдъхновяващо.
Нека да не се отклонявам от основната линия, тази секция ще има за цел да ви запознае с добри играчи от Европа, Америка е целия свят. Това ще бъде рубрика за удоволствие, а и не всичко е футбол. Много от вас сигурно не знаят, но имаме и ще имаме велики европейски играчи от сегашно време и близко минало. Сещам се на “прима виста” за Влади Дивац, Тони Кукоч, Дражен Петрович, Шарунас Марчульонис, Ботданович(сърбина и хърватина), Спанурис( един от най-великите гардове на нашето време), Везенков( нашата млада звезда, Бойсо Младенов, Жоро Младенов( той бележеше още по-умопомрачителни тройки и от Стеф Къри).
Ще ви кажа набързо какво обичам и ме вълнува толкова много в играта, явление баскетбол:
- 24 секунди за нападение-бързо, умно и точно. Представете си за 24 секунди да направиш атака, това е адски малки време. Това е и част от магията в главата ти тиктака един часовник, който те форсира и те кара да действаш бързо.
- спорт с различни точки съобразно дистанцията и ситуацията– 3 точки -това е приказка. Стреляш отдалеч и уау. Точка от линия за наказателен удар – 1т, звучи малко но е нещо. Ако вкарате от боята – 2т. Няма друг спорт с такава точкова драма и динамизъм.
- Няма хикс – при равен мач сред 40 минути в Европа и 48 минути в НБА има 5 минути продължение, при равенство-пак. Това е тръпка.
- Забивките – това е борбата на човека с гравитацията. Кошът е на височина 3.05 метра и като видиш как Джордан скача и прави чудеса и накрая да забие с онзи ехиден поглед и зла усмивка. Това е велико и не се заменя за нищо. Пуднете си и забивките на Винс Картер, Шон Кемп. Това не са хора, не са атетлети, те са чудовища и ние им се радваме ежедневно.
- Зонова и лична защита – тук ще ме разберат хората, които следят спорта от дълго време. Зоновата защита беше забранена много години в САЩ-губело се от красотата на играта.
- Гардовете с невероятни подавания– баскетбола е спорта, в който паса е на моменти по-красив от самия кош. Тук не мога де не спомена имена като : Джон Стоктън, Стив Неш, Гари Пейтън (“ръкавицата”) и Кевин Джонсън.
- Лари Бърд и Меджик Джонсън – двама великани, които въпреки ръста си правеха чудеса в “Селтикс” и “Лейкърс”.
- Бъзър биийтер – кош в поседната секунда. Особено ако е тройка – без думи.
Ако още не обичате този спорт, колкото мен ви гарантирам, че с всяка статия в тази рубрика ще ви харесва магията между кошовете. Четете и се интересувайте , аз ще съм вашия ориентир.