Тенисът е феномен. Това е спорт, който като малък си мислех, че се играе на трева предимно. Явно съм попадал на мачове от „Уимбълдън“. Това, което ми се е запечатало най-ясно в съзнанието са здравите прасци на състезателите и невероятно атрактивните отигравания. Да не пропуснем и Юлия Берберян и сестри Малееви. Те бяха и са нашата най-голяма тенис гордост. За „американеца“ Григор може и да не говоря, простете той сега се вихри в Монако…
Моят най-голям момент на следене на този спорт беше сблъсъка и борбата за надмощие между Агаси и Сампрас. Два тотално различни стила и една отдаденост и желание да се постигне най-добрия удар и най-перфектния сервиз. От първия момент любимец ми стана Агаси. Един пират с кърпа на главата, едни криви крака и мощни ретури. Като един работник на полето, този рокер мачкаше на всякакви настилки и много прилича на неуспял солист на „Гънс енд Роузис“- Аксел Роуз. Андре е бунтар и велик характер. Сампрас-момчето с възпитание, образование, колежанче, сякаш твърде снобарски ми идваше на моменти. И въпреки това тези титани правеха велики сблъсъци.
После дойде ерата на Федерер и Надал. Федерер за мен е една швейцарска машина, един компютър, който удря топката повече от съвършено. Надал е наречен „блъскач,“ и „ръгач“ , но и това не е лесно. Той е мощен физически и връща всяка топка. Между тях се намести Анди Мъри, който заради контузия се отказа от тениса наскоро. Тук се нарежда и Новак Джокович, който като един магьосник е усвоил всичко най-добро от своите предшественици.
Да не се разсърди някой, ще отбележим и дорите жени тенесистки: сестри Уилямс, Шарапова, Пличкова, Симона Халеп. И женският тенис стана много силов. Все пак има все повече турнири, за едни се трупа умора, а други трупат мускули и опит.
Какво ме привлича мен в този спорт и дали щи давам тенис прогнози в този блог:
- спорт за характери – тук няма кой да ти е виновен. Ти сам си победител или победен. Изисква се страшна психика, за да играеш на различни настилки и при различни климатични условия. Всички помним Налал, как беше набеждаван, че е доър само на клей. Една много коварта и трудна настилка. Който е тренирал тенис ще ме разбере напълно.
- „звезден прах“ – нашия Григор се разболя от тази болест. Отказа два турнира в София , в началото на две поредни години и разочарова много деца. Проговори по-добре английски, отколкото български. За мен той е свършил за тениса.
- големият Джокович– балкански субект с европейско мислене и непоколебим характер. Ако сте ходили скоро в Сърбия, там е със статут на звезда и герой, но той не страда от „болестта“ на Димитров. Единият е усмихнат и земен, другия се е самозабравил.
- чудото Надал – играе с лявата ръка , а е десняк. Това е един работохолик, който се връща на корта след много и тежки контузии. Той спокойно може да е добър и в други спортове. С неговата митивация и воля, няма непостижими неща. Само сметнете колко пъти се връща на корта след ужасни контузии.
- сестри Уилиямс – гледам съм филм за тяхното трудолюбие и упоритост наследени и предадени от баща им (техния личун треньор и мотиватор). Те са жертвали всичко в името на успеха. Оставяме на страна факта, че изглеждат силни и мощни като мъже.
- Щефи Граф – жената на Андре Агаси. Тази жена имаше желания за победа и амбиция като бясно куче.
- Моника Селеш – един „художник“ на корта. Тя играеше с такава красота и изящество, все едно рисува стенописи в катедрала или църква.
Да не ставама голословен, ще спра засега. Това е необятна тема. Прогнози ще има и то скоро. Дерзайте и очаквайте с нетърпение следващите материали в тази секция.