Вече никой не се изненасва, когато падне треньорска глава в най-именития български клуб „Левски“. Славиша Стоянович тръгна много силно, върна публиката на стадиона и накара всички сини фенове да мечтаем и да бленуваме поне Купа на България.
Тогава дойде двойното „потъване“ срещу „Черно Море“ Варна за купа и за първенство. Някой от скъпо платените звезди се криеха и не се раздаваха и за 10% от възнаграждението, което получават. Не знам коя точно дума да намеря за този тип поведение на големи мъже. Когат най-доверените ти играчи започват да ти играят подли номера, изхода е само един. Вземете за пример двете уволнения на Жозе Моуриньо в „Челси“ и „Манчетър Юнайтед“.
Има дне нови фигури – Павел Колев и Георги Дерменджиев. Не знам да се радвам ли, да плача ли или да чакам търпеливо. Да видим до къд ще доведат поредните сътресения. Истината е една, че трябва да се налагат български момчета. Имаме добри и обещаващи юноши от школата. Това обяснява и уж изповядва пред медиите засега г-н Дерменджиев. Безспорен е факта, че той действа интелигенто и с такт. Напомня ми донякъде на Карло Анчелоти. И при двамата наблюдаваме сдържаност и някак мълчание и ерудираност, които респектират.
Респектът е хубава дума, но е ясно, че ние, сините фенове не бихме дали крайно дълъг „карт бланш“ и време за спокойно аклиматизиране в текущата обстановка в клуба. Най-ценното и смисленото, което искаме да виждаме и любимия тим да играе красив и атакуващ футбол. Искаме да се изгради стил и отбор с дългосрочна перспектива, а не на всеки 6-8 месеца да излита някоя глава и пореден, добър треньор да си тръгва тъжен от България.
Няколко думи и за новите собственици: никой не знае точно какви чувства да изпитва. Лично аз искам да минат 100 дни – зона на комфорт, в които донякъде ще се разкрият картите и ще си проличат реалните намеретия на новото ръководство. Спас Русев беше всичко друго, но не и футболен деятел. Честно казано, той ми напомняше и напомня за Цар Симеон Сакскобурготски – една мистерия витае около двамата и никой не разбира какво точно искат да кажат.
Надежди свързани с Георги Дерменджиев:
- Имаме треньор българин, който ще разбира играчите и ще чува гласа на публиката и обикновения син фен.
- Доказал се е в „Лудогорец“ и дава обещания и заявка за сериозна работа.
- Всички следим и чакаме да видим гръбнак на тима от 7-8 българи. Всички помним „синята“ приказка на Мъри Стоилов и неговите борбени воини.
- Вратарският пост от много години ни е ахилесова пета. Не бива да се пускат лесни голове. Лично аз имам големи съмнения и съм предубеден към физическото състояние на Ники Михайлов.
- Публиката е най-верния барометър за представянето на отбора и треньора. Синята публика е крайно взискателна и не търпи да бъде лъгана с празни приказки и обещания.
Времето ще покаже до какво ще доведат тези промени.
