Много е тъжно, когато не се пише за вратарите в съвременния футбол. Тези черноработници, които понякога имат супер много работа, друг път-тихо си обикалят в наказателното поле и просто чакат мача да свърши. Както сте се досетили ще говоря за свети Икер, момчето вече пораснал мъж, който направи една велика, героична постъпка.
Помня как Висенте Дел Боске наложи този срамежлив юноша на Реал(Мадрид) преди повече от 10 години. Помня колко сигурен се чувстваше младежа в рамката на вратата. Няма да забравя онази тиха и иронична усмивка на котка, която може да влуди всеки нападател. Помня погледите на одобберение от Раул и „старите кучита“ в тима. Този скромен младеж, идващ на стадион “ Сантяго Бернабеу“ с метрото , просто сбъдваше мечтата си и оставяше сърцето си на терена. Това го виждаха всички фенове, съиграчи, треньори, президент и най-вече хората.
Искам да подчетая човешкия аспект, защото много футболисти и спотристи се самозабравят като се качат а върха. Почват да страдат от „звездна болест“ и носовете са им вирнати до небесата. Чувстват се като принцове и принцеси и дотягат на всички с прищевките си. Ужасни са с две думи. Това не се касае за г-н Касияс.
Какво толкова направи той, че го величая толкова много:
- мача вървеше между Порто и Рома 2-1 и 3-3 в общия рузелтат. Беше 117 минута и всички предвусвахме дламата наречена дузпи. Но Флоренци задържа играч ат Порто за фланелката и след намесата на ВАР и Джунейд Чакър, беше отсъдена дузпа.
- Порто водеше 3-1 – Икер опазваше вратата си и надъхваше публиката. Победител се раждаш, а не се възпитаваш.
- Съдията даде 3 минути продължение – имаше една изсипана топка и няколко играча на Рома задължаха вратаря, но той с невероятния си рефлекс изби топката. Забележете, не отиде да спори или да се кара.
- Мачът свърши – радостта беше за сините фенове на Порто. Един играм започна да плаче неудържимо. Да това беше Флоренци. Касияс отиде, прегърна го и взе да го успокоява. Шапки долу за тази човешка постъпка. Когато имаш сърце и морал, такъв оставаш и след съдийския сигнал, и след като си свалил екипа си.
Финални думи: колко от вас биха постъпили като Касияс? Аз си признавам, че бих постъпил така. Всеки изпада в тежки ситуации, преди всичко сме хора, после идват титли, завоевания и блясъка. Икер, ти си великан и го доказа за пореден път.
